ЦВЕКЛОТО НИ ДАРЯВА ЗДРАВЕ

Присъства ли изобщо този зеленчук във вашето меню?

Цвеклото е един доста пренебрегван от повечето хора зеленчук, но то е основен източник на вещество, наречено бетаин. Бетаинът е уникален по своята природа, с огромен принос в процесите на усвояване на белтъци в организма и в подобряване работата на черния дроб.
Всеки един от нас е наясно колко важна е консумацията на разнообразни и богати на витамини храни, които осигуряват на организма ни не само необходимите за правилното му функциониране витамини и минерали, но и есенциални мастни киселини, антиоксиданти, биофлавоноиди и др. Понякога забравяме за други, не толкова популярни храни, каквото например е цвеклото.
Вярно, че не изглежда особено приятно и вкусно, но замислете се колко често то присъства във вашето меню и наясно ли сте с някои от най-ценните му качества, като:
високо съдържание на магнезий, който регулира състоянието на кръвоносните съдове и не позволява образуването на тромби;
участие в очистителните процеси на черния дроб, жлъчката и далака, както и в образуването на червени кръвни клетки.
съдържание на сапонини, които се борят с "лошия" холестерол; витамин U, който се оказва особено полезен при процесите на зарастване на язви, а освен това е с изразено противоалергично действие; органичен хлор, който е перфектно пречистващо средство, особено за бъбреците и лимфата в организма;
сокът от цвекло оказва особено благотворно въздействие върху работата на сърдечно-съдовата система, като разширява кръвоносните съдове и понижава артериалното налягане.
Какво представлява бетаинът?
Всъщност това е витамин, произлизащ от холина, извлечен от захарното цвекло и съдържащ органично свързан азот. С ясно изразен липотропен ефект, той спомага и за неутрализиране на млечната киселина и намаляване на нивата на токсичност на вредния за организма хомоцистеин - междинен белтъчен продукт, образуващ се в процеса на превръщане на аминокиселината метионин.
Изключително важно свойство на бетаина, тъй като е известно, че високите нива на хомоцистеин в кръвта са важен рисков фактор за развитието на заболявания като инфаркт и инсулт.
Каква е ролята на бетаина в човешкото тяло?
Най-важната роля на тази субстанция е детоксикация на организма. Бетаинът ефективно защитава клетките и тъканите от дехидратация и осмотична инактивация, като улеснява процесите на съхранение на енергия в тялото. Участвайки в аминокиселинните реакции в тялото, той поддържа доброто състояние на бъбреците, черния дроб и сърцето.
Бетаин и активен спорт - една добра комбинация!
Известно е, че тази субстанция играе важна роля в процесите, протичащи в човешкото тяло. Тя е и особено важна за хора, занимаващи се активно със спортни занимания. Например, при експеримент, проведен в Ню Джърси е установено, че петнадесетдневният прием на бетаин от тежкоатлети значително повишава тяхната издръжливост. Съществуват доказателства, че приемът на бетаин:
увеличава силата и мускулния обем;
укрепва мускулните влакна;
подобрява кръвоснабдяването на мускулите.
Е, може би не е чак толкова трудно да осигурим периодично присъствие на цвеклото в нашето меню. Може да бъде под формата на вкусен сок в комбинация с ябълки или моркови, или на тънки резенчета, прибавени към свежа салата, а защо не и цвекло, залято с пресен дресинг, включващ зехтин и лимон?
Не е важно под каква форма ще консумираме полезния зеленчук. Необходимо е само да запомним, че винаги трябва да бъде в суров вид, защото термичната обработка унищожава полезните му вещества.
Установено е, че там, където населението консумира големи количества червено цвекло, раковите заболявания са много по-малко.
Най-удивително е действието му при ракови заболявания. Има случаи при рак на кожата, при които налагането с компреси от сок от цвекло по няколко пъти на ден е довело до пълно изчезване на злокачествените образувания.

МАГДАНОЗ

Колко всъщност знаем за безценните свойства на тази подправка?
Магданозът (Petroselinum crispum) представлява двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. През първата година развива само листна розетка, а през втората - до 80 см високо, право, разклонено и набраздено стъбло. Цветовете му са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8 до 20 главни лъча. Отглежда се в градините из цялата страна, като за негова роднина се приема Средиземноморието.

Различни източници твърдят, че магданозът е отглеждан още преди 2 000 години в района на Средиземноморието, като първо намирал приложение като лечебно средство, а след това като подправка. За гърците той бил свещена трева, с която закичвали победителите в различни състезания, но също така декорирали и гробниците на починалите.В Рим пък древните лечители прилагали магданоза при възпаление на бъбреците. Хората вярвали, че магданозът ще възстанови силите им и ще укрепи организма. Древните народи смятали, че употребата на ароматната трева ще ги направи "твърди като камък".

Видове магданоз Съществуват много разновидности на растението, но най-популярните са:
Обикновен, с плоски листа;
Къдрав;
Съществува и трети вид магданоз, известен като вкоренена ряпа (или т. нар. сорт "Хамбург"), който се отглежда главно заради своите корени, наподобяващи тези на репея.
Хранителен състав на магданоза: Плодчетата на магданоза съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин и фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин. За миристицинът е известно, че е токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. От друга страна той е и средство, активно борещо се с процесите на образуване на тумори.
Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С и 8.26 мг% каротен, желязо и фолати.
Съставът на корените е следният: 88% вода, 3% въглехидрати, 3.1% белтъчини, 1.5% минерални соли, малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди - апигенин, апиин, крисоериол, лутеолин, фурокумарини и полиацетилени.
Магданозът е от храните, съдържащи оксилати. В случай на продължителна и обилна консумация, когато количеството на оксалатите в организма се повиши, може да се стигне до редица здравословни проблеми. Препоръчително е хора, страдащи от заболявания на отделителната система и черния дроб, да избягват консумирането на зеленчука или да го правят рядко и в малки количества.
Магданозът се отличава с богато съдържание на фолиева киселина, която е важна за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система в частта на дезактиватор на хомоцистеина. Вещество, което директно уврежда кръвоносните съдове и създава потенциален риск от инфаркт и инсулт при хора, страдащи от диабет и атеросклероза.
Здравословни ползи
Магданозът е апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката средство.
Фармакологично проучване показва, че апиолът е вещество, способно да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и пикочния мехур, и да подобрява процесите на кръвообращение в тези органи.
В частност летливите масла в ароматната подправка я превръщат в протективна за организма храна, имаща способността да неутрализира някои видове канцерогени, като например бензопирени, които са част от цигарения дим и пушека от скарите с дървени въглища.
Високите нива на витамин С предотвратяват възникването на остеоартрит и възпалителен полиартрит.
Как да изберем и съхраним полезния зеленчук?
Винаги избирайте магданоз със свежи и наситенозелени листа. Можете да го съхранявате в хладилник в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци.
Можете да го съхранявате и ситно нарязан във фризера през зимата, като по този начин ще съхраните голяма част от полезните вещества. Нещо, което няма да е възможно, ако го изсушите.
Ако пък предпочитате изсушената форма - съхранявайте го в добре затворен съд на хладно и проветриво място, без наличие на влага.
Как да си приготвим целебна напитка от магданоз?
Препоръчва се извлек от ½ чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, който се изпива в рамките на 1 ден. Прилага се и запарка от 4 ч. л. корени на ½ л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за 2 дни. Добър тонизиращ ефект се получава и с прясно изцеден сок от растението в доза
100-150 гр.
Вероятно всеки вече е наясно, че магданозът не е само подходяща подправка за почти всяка гозба или красива декоративна украса, а продукт с богат хранителен състав и изключително полезни свойства.

Използвани източници
whfoods.com
gotvarstvo.georgievi.net
"Билките във всеки дом" - проф. Д. Станева, Медицина и физкултура - София
Снимка: larryjh1234 (СС)

ЮМЕЙХО МАСАЖ

Мануалната профилактика Юмейхо е терапия, известна още като Сайонджи масажи. Тя идва от Япония като крайна завършена система, събрала в себе си мъдростта и традицията на вековни целебни практики от Централна и Източна Азия. Днес пътят към възвръщане на телесната хармония посредством лечебните масажи е открит и за българина. Какво е Юмейхо? Юмейхо е цялостна философия за постигане на пълен баланс и хармония на човека със себе си и с заобикалящия го свят, включваща в себе си масажни и наместващи техники, гимнастически упражнения и вътрешни практики, целящи да съвместят центъра на тежестта с енергийния център на човека. Юмейхо профилактиката е лечебен метод за изправяне на костите на цялото тяло, отпускането на неговите мускули и съединителна тъкан и за радикалното премахване на болести, причинени от разместванията на тазовите кости, които са център на тялото. Юмейхо в началото В началото на миналия век шестнадесетгодишният японски младеж Оно Хидеказу заминава за Китай, за да изучава китайското бойно изкуство Чуан Фа (Кемпо). По онова време лечебното изкуство "Дзен ти фа" се преподавало наравно с бойните практики и така младият Оно го изучил и практикувал в Китай чак до края на Втората световна война. След войната Хидеказу се завръща у дома в Япония и учи различни местни лечебни практики и масажни терапии, с които създава нова комбинирана дисциплина, която с времето се доказва като успешна. Роден в Токио през 1943 г. Масаюки Сайонджи работи като преподавател по китайски език и калиграфия, когато се запознава с Оно Хидеказу. Той посвещава цялата си младост на изучаването на лечебните подходи, които му предава Оно и ги систематизира в своя система от сто похвата, наречена "Хълбочно-наместваща Юмейхо терапия". До края на живота си през 2003 г. Сайонджи практикува метода в основания от него в Токио Международен институт по превантивна медицина. Днес изкуството на профилактичната терапия Юмейхо е световно разпространено. У нас то е достъпно за жителите на по-големите градове в България, където масажите се практикуват в Юмейхо студиа. Юмейхо - цели и възможности Основна цел на Юмейхо е да възстанови естествения баланс в тялото, заложен му от природата.Това се постига чрез сложна система от похвати за наместване и фиксиране на костите, чрез теглене, изправяне и вертикален натиск, които възвръщат първоначалната симетрия в стойката и носят висок лечебен ефект. За Юмейхо терапевта всички болести намират своето начало в ненормалното положение на хълбочните кости. Преди всичко трябва да се намести изкълчената става и да се нормализира равновесието на костите и мускулите на тялото. Хълбочно-наместващата профилактика е най-подходяща.Тя има за цел да възстанови телесното равновесие чрез мобилизиране на жизнените оздравяващи сили и така да върне здравето на болния. Същността на този метод се основава върху теорията за центъра на тежестта, според която здравето зависи от равновесието на тялото. Целта на метода е да облекчи болката и да изкорени болестите. Това е причината методиката да се нарича "основна профилактика". Човешкото тяло и симетрията Юмейхо профилактиката приема симетрията за здраве, а липсата на симетрия в опорно-двигателния апарат е предпоставка за появата на заболявания. Колкото по-сериозен е дисбалансът, толкова по-трудно е лечението и по-тежка болестта. Ето защо от профилактичната терапия е добре да се възползват както хора в зряла възраст, така и младежи, юноши и деца. Юмейхо диагностиката бива сетивна и зрителна. При прав стоеж човешкото тяло е почти симетрично по отношение на вертикалната линия, следваща гръбнака. При здрав организъм тази вертикална линия се пресича с раменната и хълбочната, с които образува прави ъгли. Всяко изкълчване нарушава тази симетрия.Тези ъгли вляво или вдясно, стават остри или тъпи. Едното рамо е по-високо от другото, единият хълбок е по-висок от другия, единият крак е по-къс от другия. Диагнозата се поставя лесно и когато се установи нарушение в симетрията на ходилата, ръцете, лицето, в легнало или седнало положение, при различни движения на очите и др. Само един от тези признаци е достатъчен за становището на лечителя. Към горното може да се прибави и втвърдяването на мускулатурата в засегнатите участъци. Приема се, че е нормално при спокойно състояние на човешкото тяло, когато то лежи и въздействието на земното притегляне е минимално, мускулатурата да бъде отпусната и с такава дължина, че да не изменя симетрията на костите, за които тя е захваната непосредствено или чрез лигаменти. В случай, че съществуват дразнения върху мускулните групи, ако има някакво неравномерно натоварване поради изместване на костите, ако спрямо земното притегляне те са насочени в неестествено направление, ако има възбуждания, които изискват удължаване на тези мускули - тогава спонтанно се получава контракция, свиване, съкращаване. Подобно състояние изисква специална намеса. Подходите на Юмейхо терапията за възвръщане на симетрията Юмейхо лечителят е коректор и ваятел на човешкото тяло. В основата на профилактиката стоят грижите за нормализиране на тазобедрените стави и гръбначния стълб. Анатомичният лумбален участък, наречен талия, е главната ос, опората, която поддържа необходимото равновесие на тялото спрямо земната гравитация. Омесването, притискането, разтриването, наместването са главни средства за нормализиране на разстроените стави, на втвърдените мускули и на лимфния кръвен застой. Чрез тях се постига премахване на болките и възстановяване на физиологичните функции в техните нормални граници. Премахването на всякакво притискане на капилярната мрежа за телесни течности се явява необходимост. Образно казано, тези участъци на вътрешно напрежение, който се развиват под кожата в съединителната тъкан, могат да се сравнят с мочурище или блато със застояла вода. Можем да кажем, че животът протича в такава замърсена обстановка, която е противоестественна. Това е обратимо, ако се направи дренаж и чрез едно сполучливо отводняване чрез канали ще се получи благоприятна среда за здраве. Нещо подобно може да се получи в човешкото тяло, ако се приложи профилактиката Юмейхо. Методът изисква тотална профилактика на цялото тяло. Най-напред той решава проблемите с ортопедичен характер: изправяне изкълчените стави на таза, гръбнака, колената и др. В същото време, поради характера на самата техника, върху целия организъм се отразява неговото многостранно въздействие - сегментарно, зонално и пр. В случай, че започнете Юмейхо профилактика, придържайте се към процедурите системно и без прекъсвания до постигане на траен успех. Терапията се разпростира във времето според индивидуалните особености в дисбалансите на отделния човек, както и според негативното влияние върху симетрията от страна на едностранчивост в ежедневната физическа активност.