Общо показвания

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Мед и медолечение

 Медът е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години, медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.

Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.
Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т.нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар, намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява  отделителната им функция и така се улеснява излъчването на отпадни продукти от организма.

Съдържащите се в меда витамини (витамини от групите А, В, С, К, Е), макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.

Полезно е да се консумира мед, но в определени количества: до 100 г дневно. Най-приемливо е това да става 1 час преди лягане или 3 часа след хранене.

Медът може да бъде разтворен в топла (не гореща) вода и така да бъде приет от организма.

Тъй като медът е богат на ензими, действието му улеснява функциите на храносмилателните жлези. Той подобрява и съня. Пчелният продукт, съчетан с лимонов сок, мляко или билков чай, помага също при простудни заболявания.

Инхалации с мед.
Медът потиска развитието на причинителите на гнойни процеси при заболявания на дихателните пътища - различни видове стафилококи, причинителя на пневмонията и др. При простудни заболявания широко разпространено е приемането на мед с топло мляко, със сок от лимон, с топъл чай.

При катари на горните дихателни пътища се препоръчват парни инхалации с мед -това е осъществимо и в домашни условия: за парен инхилатор се приспособява чайник, в шийката на който се вкарва гумена тръбичка, съединена в другия край със стъклена или пластмасова фуния.

В чайника се поставят около 100 мл вода и след завирането й се прибавят 2 кафейни чашки мед. При умерено врене на течността в затворения чайник болният вдишва излизащите през фунията пари в продължение на 15-20 минути. Тези инхалации се правят и при фарингити, ларингити, синузити.

Антимикробно действие.

Антимикробно действие на меда, се дължи на активния кислород, който се отделя от постоянно образуващия се в разтворите на меда водороден прекис. Този активен кислород действа смъртоносно върху много видове микроорганизми, особено върху тези, който причиняват възпалителни процеси по лигавиците на устата, на горните дихателни пътища, както и върху причинителите на гнойни процеси по кожата. (Затова е по-добре, а това е известно още от древността, медът да се приема след като се разтвори в хладка вода, натурален сок и др.)

Антимикробното му действие е доказано и спрямо едноклетъчния паразит трихомонас вагиналис, предизвикващ упорити хронични възпаления във влагалището на жената и пикочния канал на мъжа.

Подобрява общото състояние на организма
Всекидневната консумация на мед за един по-продължителен срок - 20-30 дни, води до подобряване на организма - намалява холестерина, повишава количеството на червените кръвни клетки и др.
Неговото приемане подобрява усвояването на хранителните вещества, което е особено важно при диетичното хранене. По-бързото усвояване на храната с добавения мед, високата калоричност и лесно резорбиращите се монозахариди и органични киселини от меда са достатъчно условие той да бъде предпочитана храна за спортисти, работници с големи физически натоварвания, като диетично средство при хронично болни, при отпадналост и през период на възстановяване след боледуване.
Винаги когато пчелният мед се използва като лекарствено средство, задължително трябва да се имат предвид двете основни ограничения за прилагането му - ако е доказана свръхчувствителност към него и при наличие на захарен диабет.

Средство за укрепване на организма
Още Хипократ е описал меда като отлично средство за укрепване на организма. Според него медът действа подмладяващо на организма и благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. За разлика от обикновената захар, която, попаднала в стомаха, за да бъде усвоена от организма, се нуждае от разграждане и при големи количества повишава съдържанието на холестерина в кръвта и води до затлъстяване, захарите в меда в комбинация с фитонцидите, минералните вещества, витамините и органичните киселини го правят много по-ценно за човешкия организъм енергетично и лечебно средство. Той е по-полезен дори от лекарствата.

Известно е, че при снижаването на количеството на захарта в кръвта се намаляват както физическата, така и умствената работоспособност на човека. В това отношение захарите на меда са отличен основен енергиен материал за сърцето, нервната система и мускулите. Захарите на меда увеличават гликогена в черния дроб и с това подпомагат обменните процеси. Пълното изгаряне на захарите освобождава бъбреците от допълнителна дейност, което води до подобряване на отделителните им функции.
Съвременната медицина е установила, че медът може да се използва самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища.заболявания на сърдечносъдовата система, гинекологични заболявания и др.

На края трябва да се знае, че при консумация на пчелен мед не трябва да се отива до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник, т. е. пчелният мед е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни. Така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо.

сряда, 8 октомври 2014 г.

Лъжливите „здравословни“ храни


В главите ни съществуват някакви криворазбрани истини за здравословния начин на хранене, с които продължаваме да си живеем и се самозалъгваме, че храната ни е полезна за нас и децата ни. Какво точно имам в предвид? Ето пример – преди година-две бях убедена, че киселото мляко, сиренето и кашкавала са много полезни. Те заемаха основна част в менюто ми. И тогава все се чудих защо имам лениви черва и силно акнеична кожа. Толкова силно ми влияеше рекламите и общоразпространената информация, че въобще не подлагах под въпрос дали те не са причина за това ми състояние. Причините ги търсих във външните дразнители (замърсен въздух, неподходяща козметика), отколкото да се замисля, какво вкарвам в тялото си. Та ето някои храни, които се водят от медиите и болшинството хора за полезни и дори се приемат умишлено в повече, заради предполагаемата полезност (само на кратко ще ги спомена, понеже всяка една заслужава да й се обърне внимание в отделна тема).

* прясно мляко, за да си набавим калций за нас и децата ни – една статия от многото и най-вече коментарите към нея ясно указват защо е вредно прясното мляко. А рекламите с добавения калций са просто смешни за по-образованите хора. Доказано е, че всички изкуствено добавени витамини и минерали към храните и като таблетки, не се усвояват от организма ни и дори се разбират от него като нещо чуждо и непознато и дори утежняват работата на черния ни дроб. Освен това млякото е пастьоризирано (и много често се вари и участва в термично обработени ястия и десерти) и полезният калций вече преминава в неорганичен и така само уврежда кръвонсните съдове и органи.
* протеините в животинските продукти – високо протеиновите диети водят до деминерализация на тялото ни, тоест с по-високата консумация на животински продукти (месо, мляко, млечни), губим много повече калций, желязо, магнезий и други минерали, отколкото може да си набавим по естествен път. Това е най-малката причина поради която е добре да не предприемаме протеинови диети. Доказано е, че в днешно време хората консумираме доста над необходимото количество протеини, а това води до доста сериозни болести и неразположения.
* маргарин с фибри – маргаринът представлява хидрогенирани растителни мазнини или транс-мазнини, които се възприемат много трудно от организма ни, запушват артериите, и дори свързват маргарина със сърдечно-съдови болести. Не го предпочитайте само защото е от растителен произход, не го предпочитайте само защото се води за по-малко калоричен, не го включвайте в здравословното си меню. А за маргарина с фибри – отново маркетингов трик – всеки знае какво са фибрите, те са баластните вещества, които остават след разграждането на храната и преминавайки през чревния тракт завличат със себе си слуз, утайки и токсини и затова са много полезни. Фибри има в плодовете и зеленчуците, в зърнените храни и други, но фибри няма в извлечените мазнини, било то и растителни.
* закуски от овесени ядки, заляти с прясно мляко
* „засупи глада“ – чаша с порция зеленчуци – няма нищо полезно в този микс (или може би само сушените зеленчуци и то само ако са изсушени качествено, в което се съмнявам) дори напротив – от всичкото това количество сол, транс мазнини и многото на брой Е-та, по-скоро трайно тровим организма си, запушваме артериите си, утежняваме нелеката работа на черния си дроб и т.н.
* кремчета от нишесте и кисели – още не осъзнавам кой е позволил това подобие на храна да служи като част от захранващото меню на бебенцата и да продължава с години да присъства в менюто в детските градини и училищата. Дори в къщи през ден правим за детето си от тях и добавяме в него бисквити и корнфлейкс, за да ги направим по-хранителни. Нишестето запушва нежните тъкани в черния дроб и действа като лепило, което слепва нечистотиите и така спомага за образуването на чернодробни и жлъчни камъни.
* прясна, свежа, хрупкава салата (до тук добре), полята с купешки салатни сосове и дресинги – защо съчетаваме нещо толкова полезно, с нещо толкова вредно, и очакваме след това всичко да ни е наред, дори така обилно поливаме с тях салатите си, че ползите са даже отрицателни. Огромния брой Е-та, мазнините и консервантите (ако четем етикетите), веднага ще ни убедят в тяхната вреда. Дори една от веригите за бързо хранене, разпространена в цял свят (без да споменавам името й), започна да предлага в менюто си салати, за да „уравновеси“ останалата част от крайно вредното си меню и това е добре, но сосът към тях е всъщност не по-малко вреден от хамбургерите им (салата – 50 калории, сос – 300 калории).
* ежедневното кафе сутрин и следобед – кафето е много бавно разградимо, образува лош дъх, силно подкиселява организма ни, а от тук: в стремежа си да запазим нивото на РН (което е леко алкално), тялото започва да черпи минерали от запасите си и с течение на времето костите стават чупливи, появява се недостиг на полезните хранителни вещества, липсва ни очакваната енергия. Може да пием кафе, но всеки ден, сутрин и следобед – идва малко в повече. Не се ли запитваме защо няколко часа след като пием кафе, губим енергичността си, чувстваме отпадналост и сънливост. Това е защото кафето първоначално дава максимум енергия, заради кофеина в него, но след няколко часа работа на забързани обороти и дългата борба в разграждане му и обработката, организма буквално остава без сили. Дори има връзка между прекомерната употреба на кафе и рака, най-вече заради факта, че киселият организъм предразполага развитието на ракови клетки.
* черен пълнозърнест хляб – голям процент от този хляб се прави от бяло брашно с добавени оцветители, които да имитират по-тъмно брашно. В повечето хлебопекарни се приема като суровина само бяло брашно, а се произвеждат няколко вида хляб. Най-вероятно това не се отнася за всички марки, но истината е, че много се спекулира и в тази сфера. Другата причина, поради която стандартния хляб не е полезен, е, че има термично обработена мая, набухватели, консерванти и подобрители. Защо ли вече хлябът не се прави както едно време, поне тогава не са се използвали толкова изкуствени вредни добавки.
* натурален сок – натуралните сокове се правят от изгнили, развалени, червиви плодове, всичко се мели без даже да се мият, след това се добавят вода, захар, аромати, пулпата се добавя изкуствено (в соковете с парченца плодове). А и най-малкото дори и да са направени качествено, соковете в кутия не могат да ни дадат нищо полезно. Това е, защото всеки прясно изстискан сок губи полезните си качества (витамини и ензими най-вече) минути след направата му. Какво тогава остава в съхранен в кутия сок, траещ година дори.
* кетчуп и лютеница – вече производството на тези любими на всички храни до там се е променило, че дялът на истинските качествени съставки е доста намалял… иначе нямаше да бъдат толкова евтини. (И тук да вметна – Как може да сте сигурни? – направете си домашна лютеница по истинска рецепта и изчислете себестойността й (освен продуктите, не забравяйте и водата, енергията за термичната обработка, труда). Добавете към нея печелбата на производителя, печалбата на търговеца на едро и печалбата за този на дребно. Първо, прилича ли по вкус и вид домашната лютеница с купешката? И получавате ли 2 лева за буркан лютеница – надали.) Производството на кетчуп е съвсем добило изкуствени измерения – бои, аромати, нишесте, и стари партиди кетчуп и лютеница.
* разтворимо кафе с витамини от група В - не стига, че разтворимото кафе е по-вредно и от еспресото, но и няма никакви ползи от изкуственодобавените витамини, още повече, че заливаме кафето с гореща вода. Това е маркетингов трик, който да накара хората да си мислят, че това кафе е вече по-полезно от останалите марки разтворимо кафе.
* салам с орехи – отново маркетингов трик, като доста се набляга на полезността на орехите. И хората се бият в гърдите, че си купуват полезен салам. Саламите и колбасите като цяло са възможно най-лошия избор на желанието ни да консумираме месо. Дори отдавна се знае за връзката между прекомерната консумация на колбаси с развитието на ракови клетки.
* консерви - консервираната храна, било то растителна или животинска, е всъщност канцерогенна, поради метода на консервиране – особено това се отнася за риби, меса, пастети.
* шоколад с мляко – особено с това се спекулира, за да се продава шоколад за радост и „здраве“ на малките деца. Шоколадът е полезен и то много, но само когато е суров, вегански, истински шоколад, с истински съставки (ето един такъв). Всичките шоколади, които се продават в търговската мрежа (в България) са всъщност вредни (ако оставим настрани евентуалното удоволствие от консумацията, което е също важно). Захар, сухо мляко, хидрогенирани мазнини, Е-та, консерванти, сгъстители, печено какао на прах – това са само малка част от пълния набор изграждащи ги вредни съставки. По едно време се говореше, че шоколадът е полезен за зъбите и знаете ли, всъщност наистина е така, но никой не уточнява, че само истинския суров шоколад е полезен за тях, както и за цялото ни физическо и емоционално тяло.
Със сигурност има още много примери за заблуждаващи храни. Ядем ги всеки ден, мислейки, че са полезни за нас, а всъщност истината е съвсем друга. Но рано или късно сами ще достигнем до изводите, коя храна е добра за нас и коя не, като се наблюдаваме малко по-обстойно и повече подлагаме на съмнение.