Алабашът е представител на семейство Кръстоцветни
Двугодишният зеленчук има големи, продълговати листа и въпреки че те също са употребяема част, за консумация се използва най-вече закръгленото му, удебелено стебло. Под дебелата кожа на алабаша се крие хрупкава и сочна месеста част. По вкус растението наподобява ряпата, но е по-меко и сладко. Зеленчукът може да се консумира както суров, така и приготвен по различни начини, като и в двата случая е чудесна добавка към не особено богата на витамини зимна трапеза.
Съдържание и полезни свойства
В една купичка алабаш (ок. 130 грама) се съдържат цели 83.7 мг витамин С, което е 140 % от необходимия дневен прием на този витамин. Една такава висока концентрация е чудесно средство за поддържане на имунната система и играе важна роля в борбата с болестотворни организми, както и в превенцията на различни заболявания. Освен големи количества витамин С, в зеленчука се сдържат още и витамини от групата B, като например ниацин, витамин B-6, тиамин и др.
Подобно на останалите представители на семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа много полезни фитохимикали, предпазващи от рак на дебелото черво и притежаващи отлично антиоксидантно действие. Един от тези фитохимикали е сулфорафан, за който се смята, че антираковите си свойства, има способността и да помага на черния дроб да се справи с токсините.
Алабашът е много богат и на калий (473 мг в 135 грама зеленчук), което го прави полезен при борбата с високото кръвно налягане. Освен калият, минералите калций, желязо, магнезий, манган, селен и фосфор също част от състава на зеленчука-нинджа. Съдържанието му на оксалова и пикочна киселини обаче го правят неподходящ за коснумация за хора с камъни в бъбреците и подагра.
Поради голямото количество на фибри в алабаша (4.9 г. на 135 гр.), той е предпочитана съставка на диетичното хранене. Фибрите не само помагат на храносмилането, но и стимулират редовното чревно движение.
Народната медицина:
При отслабнала сърдечно - съдова дейност народната медицина препоръчва сок от алабаш разбъркан с лъжичка мед.
При болки в ставите се използват компреси от каша от сварения зеленчук
Пикочогонно, отхрачващо, против запек, действат отварите от алабаш
Листата на алабаша също са много хранителни, макар кулинарната традиция да ги пренебрегва. В тях има изобилие от каротини, витамин А, витамин К, минерали и витамини от групата B.
Алабашът в кухнята
Сладкият и мек на вкус зеленчук може да бъде обработван термично по най-различни начини. Сервира се задушен, варен, сотиран, дори пълнен. Суров, в настърган вид, той е полезна добавка към всяка салата.
Печени резенчета алабаш:
С помощта на малко масло (най-добре кокосово, защото издържа на термична обработка) и подходящи подправки, алабашът може да се превърне в нискокалоричен заместител на картофките. За целта грудката се изчиства и нарязва дебели ивички, след което се изпича на фурна.
Разноцветна салата от алабаш, морков и цвекло: Най-лесната и полезна кулинарна употреба на алабаша е в суров вид – настърган, на сок или нарязан по интересен начин (например като солети или чипс). В комбинация с други зеленчуци се получава не само интересен вкус, но и приятно цветно разнообразие.
Съдържание и полезни свойства
В една купичка алабаш (ок. 130 грама) се съдържат цели 83.7 мг витамин С, което е 140 % от необходимия дневен прием на този витамин. Една такава висока концентрация е чудесно средство за поддържане на имунната система и играе важна роля в борбата с болестотворни организми, както и в превенцията на различни заболявания. Освен големи количества витамин С, в зеленчука се сдържат още и витамини от групата B, като например ниацин, витамин B-6, тиамин и др.
Подобно на останалите представители на семейство Кръстоцветни, алабашът съдържа много полезни фитохимикали, предпазващи от рак на дебелото черво и притежаващи отлично антиоксидантно действие. Един от тези фитохимикали е сулфорафан, за който се смята, че антираковите си свойства, има способността и да помага на черния дроб да се справи с токсините.
Алабашът е много богат и на калий (473 мг в 135 грама зеленчук), което го прави полезен при борбата с високото кръвно налягане. Освен калият, минералите калций, желязо, магнезий, манган, селен и фосфор също част от състава на зеленчука-нинджа. Съдържанието му на оксалова и пикочна киселини обаче го правят неподходящ за коснумация за хора с камъни в бъбреците и подагра.
Поради голямото количество на фибри в алабаша (4.9 г. на 135 гр.), той е предпочитана съставка на диетичното хранене. Фибрите не само помагат на храносмилането, но и стимулират редовното чревно движение.
Народната медицина:
При отслабнала сърдечно - съдова дейност народната медицина препоръчва сок от алабаш разбъркан с лъжичка мед.
При болки в ставите се използват компреси от каша от сварения зеленчук
Пикочогонно, отхрачващо, против запек, действат отварите от алабаш
Листата на алабаша също са много хранителни, макар кулинарната традиция да ги пренебрегва. В тях има изобилие от каротини, витамин А, витамин К, минерали и витамини от групата B.
Алабашът в кухнята
Сладкият и мек на вкус зеленчук може да бъде обработван термично по най-различни начини. Сервира се задушен, варен, сотиран, дори пълнен. Суров, в настърган вид, той е полезна добавка към всяка салата.
Печени резенчета алабаш:
С помощта на малко масло (най-добре кокосово, защото издържа на термична обработка) и подходящи подправки, алабашът може да се превърне в нискокалоричен заместител на картофките. За целта грудката се изчиства и нарязва дебели ивички, след което се изпича на фурна.
Разноцветна салата от алабаш, морков и цвекло: Най-лесната и полезна кулинарна употреба на алабаша е в суров вид – настърган, на сок или нарязан по интересен начин (например като солети или чипс). В комбинация с други зеленчуци се получава не само интересен вкус, но и приятно цветно разнообразие.