Лечебните свойства на куркумата

Куркумата (Curcuma longa) е многогодишно тревисто растение от рода Куркума, достигащо височина до 1 м, със силно разклонено коренище. Коренът на растението се използва както в медицината, така и в кулинарията. Има силно изразен оцветяващ в жълто ефект благодарение на 2-5% съдържание на пигмента куркумин в корена и специфични вкусови качества, съдържа и 5% есенциални мастни киселини.


Куркумата има лек вкус и напомня на пипер и слабо на ванилия. Освен приятен вкус куркумата е полезна за здравето.

Лечебни свойства на куркумата

Куркумата е полезна при следните заболявания:

- различни форми на гастрит;

- проблеми с черния дроб (за момента тези свойства са в процес на активно проучване);

- увеличава ефективността на лечението на рак на кожата чрез прякото прилагане на увредената зона;

- лечение на акне;

- възпалителни процеси, причинени от остеоартрит;

- заболявания на сърдечно-съдовата система.

Куркума ефективно разлага мазнините в храносмилателната система, с което съществено облекчава процесът на храносмилане. Освен това e доказано, че тя има положително въздействие върху стомашно-чревния тракт, при стрес или употреба на алкохол, отстранявайки неговото негативно въздействие.

Освен това Куркумата помага на имунната система да се бори със стреса ; Поддържа здравето на цялата скелетна система (кости и стави); Поддържа нивото на холестерол в нормалните граници и предотвратява образуването на кръвни съсиреци;Има антиоксидантни свойства; Някои лабораторни експерименти показват, че куркуминът може да забави размножаването на вируса на СПИН.

Куркуминът е източник на естествени антиоксиданти

Необходимо е отделно да се разгледат антиоксидантните свойства на куркумина. Източникът на антиоксиданти в куркумата са куркуминоидите (куркумин, деметоксикуркумин, бис-деметоксикуркумин). Куркуминоидите са източник на антиоксиданти, които са:

- 5-8 пъти по-силни от витамини Е и С;

- 3 пъти по-силни от гроздовите семена или екстракт от борова кора;

- достатъчно силни, за отстраняване на хидроксилни радикали, които се смятат за най-реактивните окислители.

Антиоксидантите са защита на номер 1 срещу свободните радикали. Те потенциално помагат за забавяне на признаците на стареене. Окисляването на свободни радикали може да увреди клетките и ДНК, влияещи на процеса на стареене, който всички ние мечтаем да спрем. Антиоксидантите са важни също така за: подобряване на паметта; поддържането на здраво сърце; подобряване на имунитета.

МАГДАНОЗ

Колко всъщност знаем за безценните свойства на тази подправка?
Магданозът (Petroselinum crispum) представлява двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. През първата година развива само листна розетка, а през втората - до 80 см високо, право, разклонено и набраздено стъбло. Цветовете му са жълтозелени, събрани в сложни сенници с 8 до 20 главни лъча. Отглежда се в градините из цялата страна, като за негова роднина се приема Средиземноморието.

Различни източници твърдят, че магданозът е отглеждан още преди 2 000 години в района на Средиземноморието, като първо намирал приложение като лечебно средство, а след това като подправка. За гърците той бил свещена трева, с която закичвали победителите в различни състезания, но също така декорирали и гробниците на починалите.В Рим пък древните лечители прилагали магданоза при възпаление на бъбреците. Хората вярвали, че магданозът ще възстанови силите им и ще укрепи организма. Древните народи смятали, че употребата на ароматната трева ще ги направи "твърди като камък".

Видове магданоз Съществуват много разновидности на растението, но най-популярните са:
Обикновен, с плоски листа;
Къдрав;
Съществува и трети вид магданоз, известен като вкоренена ряпа (или т. нар. сорт "Хамбург"), който се отглежда главно заради своите корени, наподобяващи тези на репея.
Хранителен състав на магданоза: Плодчетата на магданоза съдържат 2-7% етерично масло, 20% тлъсто масло, флавона апигенин и фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин. За миристицинът е известно, че е токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. От друга страна той е и средство, активно борещо се с процесите на образуване на тумори.
Листата в свежо състояние съдържат 356 мг% витамин С и 8.26 мг% каротен, желязо и фолати.
Съставът на корените е следният: 88% вода, 3% въглехидрати, 3.1% белтъчини, 1.5% минерални соли, малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди - апигенин, апиин, крисоериол, лутеолин, фурокумарини и полиацетилени.
Магданозът е от храните, съдържащи оксилати. В случай на продължителна и обилна консумация, когато количеството на оксалатите в организма се повиши, може да се стигне до редица здравословни проблеми. Препоръчително е хора, страдащи от заболявания на отделителната система и черния дроб, да избягват консумирането на зеленчука или да го правят рядко и в малки количества.
Магданозът се отличава с богато съдържание на фолиева киселина, която е важна за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система в частта на дезактиватор на хомоцистеина. Вещество, което директно уврежда кръвоносните съдове и създава потенциален риск от инфаркт и инсулт при хора, страдащи от диабет и атеросклероза.
Здравословни ползи
Магданозът е апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката средство.
Фармакологично проучване показва, че апиолът е вещество, способно да тонизира гладката мускулатура, особено на матката и пикочния мехур, и да подобрява процесите на кръвообращение в тези органи.
В частност летливите масла в ароматната подправка я превръщат в протективна за организма храна, имаща способността да неутрализира някои видове канцерогени, като например бензопирени, които са част от цигарения дим и пушека от скарите с дървени въглища.
Високите нива на витамин С предотвратяват възникването на остеоартрит и възпалителен полиартрит.
Как да изберем и съхраним полезния зеленчук?
Винаги избирайте магданоз със свежи и наситенозелени листа. Можете да го съхранявате в хладилник в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци.
Можете да го съхранявате и ситно нарязан във фризера през зимата, като по този начин ще съхраните голяма част от полезните вещества. Нещо, което няма да е възможно, ако го изсушите.
Ако пък предпочитате изсушената форма - съхранявайте го в добре затворен съд на хладно и проветриво място, без наличие на влага.
Как да си приготвим целебна напитка от магданоз?
Препоръчва се извлек от ½ чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, който се изпива в рамките на 1 ден. Прилага се и запарка от 4 ч. л. корени на ½ л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за 2 дни. Добър тонизиращ ефект се получава и с прясно изцеден сок от растението в доза
100-150 гр.
Вероятно всеки вече е наясно, че магданозът не е само подходяща подправка за почти всяка гозба или красива декоративна украса, а продукт с богат хранителен състав и изключително полезни свойства.

Използвани източници
whfoods.com
gotvarstvo.georgievi.net
"Билките във всеки дом" - проф. Д. Станева, Медицина и физкултура - София
Снимка: larryjh1234 (СС)